Изкуствен интелект в борбата с измамите вече работи в българската платежна система. БОРИКА изгражда национален център, който следи трансакции от всички доставчици на платежни услуги в реално време.
За собственика на бизнес в България темата не е абстрактна. Всяка фирма, която приема карти или превежда пари онлайн, минава през инфраструктура, изградена именно срещу тези рискове.
Представете си охрана, която не пази само една врата, а вижда едновременно всички входове на сградата. Точно такъв е принципът зад новите системи за наблюдение на плащанията.
Как работи изкуствен интелект в борбата с измамите в БОРИКА
БОРИКА изгражда Национален център за борба с измамите (AFC), който да наблюдава трансакции от множество мрежи и канали в реално време. Целта е измамите да се спират, преди парите да напуснат сметката.
Радослав Димитров, директор „Карти и терминали” в БОРИКА, обяснява, че услугата ще бъде проактивна. Тя ще намалява броя на измамите, преди те да са се случили.
Технологията разчита на машинно обучение (метод, при който системата разпознава модели в данните без изрично програмирани правила). С него се създават прогнозни модели, поведенчески профили на клиентите и оценка на риска от измама.
Първият етап покрива картовите разплащания и стартира в началото на годината. Вторият етап добавя незабавните плащания от сметка в сметка, обясни още Горан Ангелов, основател на IBS България.
- Наблюдение на трансакции между всички доставчици на платежни услуги, а не само в рамките на една институция
- Национален списък с рискови субекти, споделян между институциите
- Технологията се предлага като услуга, за да е достъпна и за по-малки играчи без собствен бюджет за такива системи
Практическият смисъл за бизнеса: колкото повече институции споделят сигнали за измами, толкова по-трудно измамникът минава от една банка към друга. Досега всяка институция е виждала само своя дял от картината.
От компанията IBS България, партньор в проекта, посочват, че расте не толкова характерът на атаките, колкото тяхната честота. Ръстът на безкешовите плащания след пандемията ускори тази тенденция значително.
Защо измамите стават по-убедителни точно сега
Албена Петкова, директор „Услуги за превенция на финансови измами” в БОРИКА, посочва, че изкуственият интелект позволява на измамниците да създават професионално изглеждащи фалшиви сайтове. Копията вече изглеждат с впечатляваща точност.
Преди няколко години фалшива страница се разпознаваше по сгрешена дума или странен линк. Днес копие на популярен магазин може да изглежда напълно достоверно.
Добрата новина: уязвимостта не се ограничава до възрастните хора. Според Петкова всяка възрастова група попада в различен тип измама, което налага различни мерки за защита по сегменти.
По-възрастните са по-склонни да се доверят на обаждане от името на институция. Активно работещите попадат в клопката на фалшиви известия за „спешни” плащания и доставки.
Младите потребители, особено активните в игрови платформи, все по-често са мишена на фалшиви оферти за виртуални продукти, обясни още Петкова. И в трите случая механизмът е един и същ: натиск за бързо действие и усещане, че бавенето означава загуба.
Банка ДСК срещу дийпфейк измами
Даниел Креков, директор „Информационна сигурност” в Банка ДСК, предупреждава за нарастване на атаки с фалшиви гласови и видео обаждания чрез приложения за съобщения. Например обаждане със симулирано видеоизображение на близък човек, който моли за пари.
Банката използва изкуствен интелект за идентифициране и блокиране на подобни заплахи. Служителите ѝ участват в събития като DIGI PAY, посветени на координацията между банки за борба с измамите.
Поуката не е, че всяка нова технология носи повече риск, а че защитата вече също е технологична и се развива паралелно с атаките.
Европейският контекст
В Обединеното кралство банките въвеждат технология на Мастъркард, която следи плащанията в реално време. Целта е да се откриват измами, преди парите да са изтеглени от сметките на жертвите.
Подобни инвестиции в реално време не са пряко приложими за българския пазар в същия мащаб. Те обаче показват посоката, в която се движи цялата индустрия.
Големите международни платежни компании инвестират сериозно в системи за откриване на подозрително поведение, преди то да достигне до клиента. Тенденцията постепенно навлиза и в България чрез инициативи като центъра на БОРИКА.
Какво означава това за бизнеса
Ако приемате картови плащания, проверявайте редовно известията от банката и доставчика на платежни услуги за нови функции срещу измами. Повечето банки в България вече изпращат push известия при необичайна активност по сметката.
- Ако имате счетоводен или финансов отдел, обучете екипа да разпознава фалшиви обаждания и съобщения, включително дийпфейк гласове на ръководители. Кратка вътрешна процедура за двойна проверка при спешни преводи струва малко, а пести много.
- Ако продавате онлайн, следете за фалшиви копия на собствения си сайт, защото те вече се създават бързо и трудно се различават. Периодична проверка в търсачките за клонинги на марката е добра практика.
- Ако работите с чуждестранни доставчици на плащания, питайте изрично какви системи за реално време ползват. Проверете и дали са свързани с национални механизми за споделяне на данни.
- Ако наемате нови служители във финансов или административен отдел, включете кратко обучение по разпознаване на социално инженерство като част от въвеждането им в длъжност.
Малка фирма с двама или трима служители невинаги има бюджет за собствен екип по сигурност. Затова изборът на банка и платежен доставчик с активна защита срещу измами е реално конкурентно предимство, а не формалност.
Какво следва
Вторият етап на националния център на БОРИКА, свързан с незабавните плащания, предстои през тази година. Той ще разшири наблюдението извън картовите разплащания към преводите от сметка в сметка.
Наблюдението как банките съчетават автоматизация с човешка преценка ще остане ключова тема за бизнеса в България. Технологията изпреварва законодателството, а институциите все още градят практиката стъпка по стъпка.
За собствениците на малки и средни фирми истинската промяна няма да дойде от една-единствена система. Тя ще идва постепенно, чрез свързването на банки, платежни доставчици и национални регулатори в обща мрежа за откриване на риск.
Често задавани въпроси
Как изкуственият интелект помага за откриване на измами в реално време?
Системите анализират модели в трансакциите и поведението на клиента, за да сигнализират за необичайна активност, преди плащането да приключи.
Само големите банки ли ползват такива технологии?
Не, БОРИКА предлага технологията като услуга, така че по-малки доставчици на плащания да получат достъп без собствена инвестиция.
Може ли изкуственият интелект напълно да спре измамите?
Не напълно. Той намалява риска и скоростта на реакция, но крайната преценка остава на хората в институциите.
Какво трябва да направи малък бизнес веднага?
Да провери какви известия за подозрителна активност предлага неговата банка и да обучи персонала да разпознава дийпфейк измами.